Често ние родителите се притесняваме дали ще възпитаме децата си, да са добри хора. Смятаме, че ако сме по-взискателни, ако ги контролираме повече или ги държим по-изкъсо, намаляваме шанса те да тръгнат по лош път. НО не осъзнаваме, че:
❌ Взискателните родители правят децата си плахи, несигурни и им всяват страх от провал;
❌ Контролиращите родители правят децата си потайни и с постоянна нужда да се доказват;
❌ Прекалено угрижващите родители правят децата си неспособни да се справят сами;
❌ Родителите, които сравняват децата си ги правят вечните съревнователи или другата крайност - с ниска себеоценка, която пречи на тяхното развитие през целия им живот.
Така порасналите деца стават жертва на амбициите на собствените си родители, мъчат се да сбъдват чужди желания. Учат нещо, което не харесват, но защото е платежоспособно. Работят работа, която не харесват, но не смеят да направят друга крачка, защото не са сигурни в себе си. Не смеят да се отстояват, защото се страхуват да не ги отхвърлят другите. И дори не се сещат да спрат за момент и да се запитат: "А какво искам аз за себе си в живота?"
А нещата са прости, децата искат просто да се чувстват обичани, за да бъдат щастливи и респективно добри хора.